Иглолистно дърво с височина до 45-50 м височина и 1,5 м дебелина на ствола. Старите борове имат дебела и напукана тъмнокафява кора, а младите – тънка и червеникавокафява. Младите клонки са зеленикави, а по-късно – сиво-кафяви. Короната е правилна, пирамидална, а стъблото – право и стройно.
Пъпките са удължено-яйцевидни, дълги 1–2 cм, почти без смола.
Листата са игловидни, събрани по два в брахибласт и са разположени спираловидно по клонките. Те са сиво-зелени, дълги 4–7 cм и широки около 2 мм. При нормални условия на месторастене листата се задържат по клонките около три години. Шишарките на белия бор узряват през втората година.
Бързорастящ, светлолюбив вид. Издържа на ниски температури. Непретенциозен е към почвените условия и успява да вирее върху песъчливи и бедни на хранителни вещества почви. Бързият растеж на белия бор и невзискателността му към почвените условия го правят много подходящ за залесяване на терени, където други видове не биха могли да се развиват.
Белият бор има голямо стопанско значение. Висококачествената дървесина се използва в строителството, мебелното производство, корабостроенето, самолетостроенето. От него се добива смола, която се използва в най-различни сфери на производството. От кората на белия бор се извличат танинови вещества, а от младите клонки и от листата – вещества, които се използват в медицината и в химическата промишленост. От семената на белия бор се получават масла, които намират приложение в лаковата промишленост и козметиката.
Белият бор има и много важно екологично значение. Насажденията, които образува, оказват фитонцидно и йонизиращо влияние и подобряват санитарното състояниена на въздуха. Не случайно повечето здравни заведения за лекуване на заболявания, свързани с дихателната система, са разположени сред борови гори.
Среща се от 500 до 2200 м надморска височина.
Живее около 600 години.
Дървото в парка е засадено през 1960 г.