Иглолистно дърво с височина до 45-50 м височина и 1,5 м дебелина на ствола. Старите борове имат дебела и напукана тъмнокафява кора, а младите  – тънка и червеникавокафява. Мла­ди­те клон­ки са зе­ле­ни­ка­ви, а по-къс­но – си­во-ка­фя­ви. Ко­ро­на­та е пра­вил­на, пи­ра­ми­дал­на, а стъблото – право и стройно.

Пъп­ки­те са удъл­же­но-­яй­це­вид­ни, дъл­ги 1–2 cм, поч­ти без смо­ла.

Лис­та­та са игловидни, съб­ра­ни по два в бра­хиб­ласт и са раз­по­ло­же­ни спи­ра­ло­вид­но по клон­ки­те. Те са си­во-зе­ле­ни, дъл­ги 4–7 cм и ши­ро­ки око­ло 2 мм. При нор­мал­ни ус­ло­вия на мес­то­рас­те­не лис­та­та се за­дър­жат по клон­ки­те око­ло три го­ди­ни. Шишарките на белия бор узряват през втората година.

Бързорастящ, светлолюбив  вид. Издържа на ниски температури. Непретенциозен е към почвените условия и успява да вирее върху песъчливи и бедни на хранителни вещества почви. Бър­зи­ят рас­теж на бе­лия бор и нев­зис­ка­тел­нос­т­та му към поч­ве­ни­те ус­ло­вия го пра­вят мно­го под­хо­дящ за за­ле­ся­ва­не на те­ре­ни, къ­де­то дру­ги ви­до­ве не би­ха мог­ли да се раз­виват.

Бе­ли­ят бор има го­ля­мо сто­пан­с­ко зна­че­ние. Ви­со­ко­ка­чес­т­ве­на­та дър­ве­си­на се из­пол­з­ва в стро­ител­с­т­во­то, ме­бел­но­то про­из­вод­с­т­во, ко­ра­бос­т­ро­е­не­то, са­мо­ле­тос­т­ро­ене­то. От него се до­би­ва смо­ла, ко­ято се из­пол­з­ва в най-раз­лич­ни сфе­ри на про­из­вод­с­т­во­то. От ко­ра­та на бе­лия бор се из­в­ли­чат та­ни­но­ви ве­щес­т­ва, а от мла­ди­те клон­ки и от лис­та­та – ве­щес­т­ва, ко­ито се из­пол­з­ват в ме­ди­ци­на­та и в хи­ми­чес­ка­та про­миш­ле­ност. От се­ме­на­та на бе­лия бор се по­лу­ча­ват мас­ла, ко­ито на­ми­рат при­ло­же­ние в ла­ко­ва­та про­миш­ле­ност и козметиката.

Бе­ли­ят бор има и мно­го важ­но еко­ло­гич­но зна­че­ние. На­саж­де­ни­ята, ко­ито об­ра­зу­ва, оказ­ват фи­тон­цид­но и йо­ни­зи­ра­що вли­я­ние и по­доб­ря­ват са­ни­тар­но­то със­то­яниена на въз­ду­ха. Не слу­чай­но по­ве­че­то здрав­ни за­ве­де­ния за ле­ку­ва­не на за­бо­ля­ва­ния, свър­за­ни с ди­ха­тел­на­та сис­те­ма, са раз­по­ло­же­ни сред бо­ро­ви го­ри.

Среща се от 500 до 2200 м надморска височина.

Живее около 600 години.

Дървото в парка е засадено през 1960 г.