Широколистно листопадно дърво с височина на ствола до 30-35 м и диаметър до 2 м. Среща се в Европа, Северна Африка, Югозападна и Централна Азия, Китай и Япония. У нас расте край реките, в ниския и среден планински пояс до 1000 м н.в.

Стъблото в долната част е покрито с почти черна, дълбоко напукана кора, която в горната част и клоните е белезникавосива.

Кореновата система е силно развита, повърхностна и при по-възрастните индивиди се развиват многобройни коренови издънки.

Короната е широко разперена с много дебели странични разклонения.

Листата са едри, закръглено яйцевидни, дълги до 12 см, длановидно насечени на 3-5 дяла; отгоре са тъмнозелени, а отдолу – гъсто овласени и белезникави.

Цветовете са разположени двудомно, събрани в реси.

Семената са дребни, крушовидни, с власинки.

Бялата топола е светло и топлолюбив вид, взискателен към плодородието и влажността на почвата.

Дървесината се употребява за леки постройки и за амбалаж за хранителни продукти, тъй като не мирише. Голямо количество от дървесината се използва в кибритената и целулозната промишленост, за направа на клечки за зъби и др.

В народната медицина се използват пъпките, листата, кората.

Живее около 400 години.

Дървото в парка е засадено през 1965 г.