Широколистно листопадно дърво с височина 25-30 м и добре развита странична коренова система. Естественото му местообитание са териториите на Европа, Мала Азия, Кавказ и Западен Сибир. У нас се среща навсякъде докъм 2000 м надморска височина.

Стъблото е сравнително право, тънко, с диаметър до 50 см, покрито е с бяла, гладка кора на черни вдлъбнатини, като периодично се бели на тънки хоризонтални ивици. Характерния си бял цвят брезата дължи на единственото бяло естествено съществуващо в природата багрило – бетулин, което се съдържа и в нейната кора.

Короната е рехава, яйцевидна, а клоните са тънки и гъвкави.

Листата са малки, ромбовидни до триъгълни; ръбът им е двойно назъбен; отгоре са тъмнозелени, а отдолу – сивозеленикави, с дълги дръжки. Съдържат около 8% етерично масло.

Цветовете са еднополови. Мъжките съцветия представляват дълги висящи реси, като всяка реса е изградена от многобройни малки цветове. Женските цветове също са събрани в реси, но за разлика от мъжките, са с яйцевидна форма. Брезата цъфти през пролетта.

Плодът е сплескано орехче, снабдено с две ципести крила, което вятърът лесно пренася.

Студоустойчиво, влаголюбиво и светлолюбиво дърво, непретенциозно към почвите, стига да има достатъчно влага. Расте бързо и е устойчиво на градските замърсявания. Всичко това го прави предпочитан вид при залесяване на обществени паркове и градини.

В природата брезата най-често влиза в състава на иглолистните и смесените широколистни гори. Само в някои райони на по-северните ширини тя образува и самостоятелни съобщества.

Народната медицина използва листата, корите, пъпките, ресите, сока и смолата на брезата. Основното действие е антивирусно и общоукрепващо.

От бялата бреза се извлича катран.

На възраст достига до 100-150 години.

Дървото в парка е засадено през 1980 г.