Широколистно листопадно дърво с височина на ствола 35-40 м и около 2 м в диаметър. Разпространен е в Северното полукълбо. Съществуват около 40 вида в света, като разграничението им е спорно поради лесната им хибридизация. В България се срещат три вида.

Брястът има широка и закръглена корона. Добре развита коренова система.  Напукана  сиво-кафява кора. Листата са прости, несиметрични, заострени, назъбени, разностранни, с вариации в размера и формата.

Цветовете са двуполови, малки, събрани в съцветия; опрашват се от вятъра. Цъфтят рано на пролет преди появата на листата. Плодовете на растението се образуват след прецъфтяването на цветовете в началото на лятото. Те са сухи и кухи и по форма наподобяват орех.

Сухо и студоустойчив вид, непретенциозен към почвата, макар че предпочита влагата; издръжлив на неблагоприятни климатични условия.

Брястът се използва в паркоустройството и озеленяването на градовете. Дървесината му е здрава и лесна за обработка, поради което е предпочитан вид в мебелната промишленост и строителството.

Кората на дървото се използва и в народната медицина.

Живее около 100-150 години.

Дървото в парка е засадено през 1970 г.