Широколистно дърво от Семейство Дъбови с височина до 35 м и дебелина на ствола около 1 м. Естественото му местообитание са териториите на Южна и Средна Европа, Кавказ, Мала Азия и Сибир. В България се среща докъм 1200 м н.в.

Кората му е твърда, дебела и напукана надлъжно и дълбоко. Отвън има сиво-черен цвят, а отвътре е червеникава.

Листата на цера са дебели, прости и продълговати, нарязани на 6-12 странични дяла. На дължина достигат до 15 см, а на ширина до 7-8 см. На цвят са тъмнозелени, като отгоре са голи и лъскави, а отдолу – по-светли и покрити със звездообразни власинки.

Церът е еднодомно растение, което означава, че мъжките и женските цветове са разположени върху едно и също дърво. Женските са събрани на групи по 2 – 4, а мъжките са събрани в съцветия – „реси“.

Плодовете на цера – жълъди – са сравнително едри и узряват на втората година. Дълги са от 2.5 до 4 см и до 2 см широки. На върха са слабо сплескани и надлъжно набраздени. Разположени са в плодни копули, или „калпачета“, от които се отделят след узряването и опадват. Самата копула е гъсто обрасла с шиповидни израстъци.

Церът  е сухоустойчив вид и вирее добре при по-сухи и топли условия.

Предпочита дълбоки и плодородни почви, но издържа и на по-неблагоприятни условия.

Дървесината му е твърда и тежка, червеникава на цвят и с мирис на гнило дърво. Оставена на открито, тя се разрушава бързо, но поставена във вода и влажна земя, е много трайна и пригодна за дървени постройки върху влажни терени.

На възраст достига до 200 – 300 години.

Дървото в парка е засадено през 1940 г.