Черният бор е естествено разпространено у нас вечнозелено иглолистно дърво от семейство Борови. В България се срещат 5 от общо около 100 вида по света. На височина достига до 30-40 м, а на дебелина – до 2 м в диаметър. Естествено разпространен е в Средна и Южна Европа, Мала Азия, Кавказ и Крим. У нас се среща в повечето български планини.

Кората му е тъмнокафява до сиво-черна и дълбоко напукана. Листата са игловидни, дълги  9-15 cм, рядко повече, тъмнозелени, събрани по два /брахибласт/. Шишарките на черния бор са с дължина до 5 см и узряват за 2 години. Семената са дълги до 5 мм, сивокафяви на цвят и снабдени с крилце. Игличките се задържат на клонките от две до пет години, а шишарките – от две до три години, след което отпадат.

Черният бор е топлолюбив, светлолюбив, сухоустойчив и невзискателен към почвените условия вид. Расте по сухи и каменисти терени. Притежава висока устойчивост и приспособимост, като може да расте дори в скални пукнатини с много малко почва. В зависимост от условията на месторастене се среща от 400 до 1500 м н.в.

Дървесината на черния бор е много богата на смола, а листата му – на витамин С, излъчват фитонциди и оказват влияние върху йонизацията на въздуха. От него се добива етерично масло.

Дълговечен вид, който може да достигне възраст около 600 години.

Дървото в парка е засадено през 1960 г.