Широко разклонен, бодлив, листопаден  нисък храст или дърво от сем. Розоцветни с височина до 4-5 м. Естественото му разпространение е в Европа, Азия и Северна Африка. У нас се среща навсякъде в страната докъм 1500 м надморска височина. Растението е познато и под названията бял глог, обикновен глог, глогинка. „Глог, глогинки” е наименованието и на плодовете му.

Кората му е гладка и сива. Клоните са покрити с издължени шипове.

Листата са последователни, окръглени, насечени на 3-5-7 дяла, отгоре са лъскави и тъмнозелени, а отдолу са светлозелени. Цветовете са правилни, бели, събрани в щитовидни съцветия. Плодовете са червени на цвят, месести, кръгли, вътре с костилково семе.

Цъфти май-юни, а плодът узрява  през септември-октомври. Берат се цветовете и листата по време на цъфтежа, а плодовете – след пълното им узряване.

Използва се широко в народната медицина главно при болести на сърдечно-съдовата система. Основното му действие е кардиотонично, съдоразширяващо, успокояващо.

Дървото в парка е засадено през 1985 г.