Широколистно листопадно дърво с височина на стъблото 25-30 м. За негова прародина се смята Балканският полуостров.

Короната е издължена, конусовидна. Кората е сиво-кафява, напукана.

Листата са сложни, срещуположни, съставени от 5 до 9 длановидно разположени, приседнали листчета, които са продълговати, обратно яйцевидни, в основата си са клиновидни, а на върха са късо заострени с неравномерно назъбен ръб.

Цветовете са събрани в едри, бели, изпъстрени с розови петна, изправени нагоре гроздовидни съцветия. Цъфти през април-май.

Плодът е кръгла, зелена, покрита с бодли кутийка, която съдържа по 1-2 едри, кафяви, лъскави семена с диаметър 2-3 см. Узряват септември-октомври, при което зелената кутийка покафенява, разпуква се и семената изпадват от нея. Названието „конски“ се използва единственно за разграничаването му от плода на истинския ядлив кестен от род Кестен, сем. Букови. Другите му наименования са обикновен или див кестен.

Устойчив и влаголюбив вид, който благодарение на разклонената си коренова система не изсъхва през горещите лета, макар листата му да пожълтяват и опадват понякога доста рано, както и не измръзва през студените зими.

Заради издръжливостта му от години се използва като декоративно дърво при озеленяване на паркове и градини. В диво състояние се среща рядко, у нас – най-често в Стара планина докъм 500 м надморска височина.

Макар че се използва и в съвременната козметика и фармация, широко приложение намира в народната медицина, която използва цветовете, листата, семената и кората на дървото. Основното му действие е противовъзпалително и венотонично, капиляроукрепващо, понижава холестерола. Използва се при лечението на разширени вени, тромбофлебити, артрит.

Живее около 200 години.

Дървото в парка е засадено през 1980 г.