Широколистно листопадно дърво от семейство Брезови с височина до 25-30 м. Естественото му местообитание са териториите на Средна и Южна Европа, Югозападна Азия и Кавказ. В България се среща в цялата страна до около 1300-1400 метра надморска височина.

Прав ствол, гъста корона и гладка, сивопепелява до тъмносива кора. Силно развита коренова система, която го прави издръжлив на неблагоприятни условия.

Прости, яйцевидни по форма и широки 5-7 см листа, дълги около 10-12 см.

Цветовете са разделнополови, като се събират в мъжки и женски съцветия — реси. Цъфти март-април и тогава вятърът пренася цветния прашец от мъжките реси върху женските.

Плодовете-орехчета се появяват в края на лятото и узряват през есента. Имат яйцевидна форма и са разположени в основата на триделна плодна люспа.

Обикновеният габър има твърда, износоустойчива  и жилава дървесина, която се използва в мебелното производство, за паркет, музикални инструменти и дръжки на селскостопански инвентар. Запалено, това дърво гори с бездимен пламък, затова в миналото се е употребявал и в пекарните.

Маслото, извлечено от семето на габъра, може да се консумира.

Живее до 300-350 години.

Дървото в парка е засадено през 1970 г.