Широколистно листопадно дърво с височина 30-40 м и диаметър на ствола до 2 м с дълбока коренова система. Поради култивирането му още от дълбока древност е трудно да се установи естественото му разпространение. Приема се, че в диво състояние днес този вид се среща в Хималаите, Бирма и Западен Китай, а за негова родина се смятат Близкият Изток и Балканският полуостров. У нас е разпространен повсеместно, предимно като единични дървета. Промишленото му отглеждане става чрез създаването на орехови градини. Орехът е най-голямата овощна култура у нас. „Орехи“ се наричат и ядките на дървото.
Стъблото е право, сиво, гладко. Короната е широка, гъста, разклонена и неправилна по форма. Клоните са голи, гладки, кафяво-сиви.
Листата са сложни, дълги до 15 см и излъчват специфичен аромат.
Цветовете са еднополови, а опрашването се извършва от вятъра. Мъжките цветове са дребни, зелени и събрани в увиснали реси, а женските са единични или събрани по няколко в групи. Тъй като мъжките и женските цветове при някои сортове орехи не цъфтят едновременно, това затруднява самооплождането и при промишлено отглеждане в градините задължително се засаждат дървета от различни сортове.
Плодът на ореха е лъжлива костилка, разделена отвътре на 4 дяла. Отвън е покрита от дебела месеста зелена покривка, която при узряването се разпуква и отпада. Вътрешната обвивка представлява черупка – дървениста, твърда, светлокафява и грапава. В нея се намира ядката, която има четириделна структура и е обвита в кафява жилеста кожица, която има горчив вкус до пълното си узряване. Плодът узрява към края на август – началото на септември.
Плододаването при орехи, които са поникнали от семе, започва късно – към 12-15 година след засаждането. В промишлените градини се засаждат присадени дървета, които започват да плододават още към 3-6 година. От едно дърво могат да се получат 40-80 кг. плодове.
Орехът вирее най-добре до 700-800 м. надморска височина, макар че единични дървета се срещат и на 1300 м. Разпространен е в умерената континентална зона, но се аклиматизира добре и в по-северни региони.
Светло и топлолюбив вид, но издържа и на по-неблагоприятни условия.
Ядките на ореха се характеризират с висока хранителна и биологична стойност и тъй като са богати на лесно усвоими мазнини, белтъци, витамини, минерални вещества и др., те са ценна суровина на хранително-вкусовата промишленост. Използват се в приготвянето на множество ястия, сладка, ликьори, десерти.
Освен за хранителни цели маслото от орех се използва в парфюмерията, бояджийската и сапунена промишленост.
Ореховата дървесина се използва като дървен материал, както и в мебелната промишленост. Притежава добри якостни свойства, не се измята, не набъбва и не засъхва много. Обработва се гладко и добре се лакира.
В народната медицина се използват листата, зелената месеста обвивка, черупката на ядката, ядката, зелените орехчета, преди да узреят. Основното действие е противовъзпалително и общоукрепващо.
Орехът живее около 200-300 години, но единични дървета достигат и по-голяма възраст.
Дървото в парка е засадено през 1955 г.
