Широколистно листопадно дърво с височина до 10-12 м, рядко до 18. За негова прародина се приема Централна и Източна Азия, въпреки че днес е разпространено из целия свят, включително у нас докъм 1600 м надморска височина.

Широка корона, чиито клони са дълги до 5-6 м, провиснали надолу, понякога почти до земята, заради което дървото е наречено и плачеща /плачуща/ върба. Клоните са жилави, жълто-зелени, голи и с блестящ оттенък.

Листата са тесни, ланцетовидни, силно назъбени, завършващи с дълъг заострен връх, дълги 8-16 см. Отгоре са зелени, а отдолу – сиво-зелени и голи. При топъл и влажен климат листата се запазват зелени до края на пролетта или началото на зимата.

Цъфти в началото на пролетта, веднага след разлистването.

Расте бързо, но изисква много влага. Присъствието й почти винаги означава наличие на извор/вода.

Сравнително студоустойчив за нашите условия вид. Дървесината й е мека и гние лесно, но клоните й са жилави и в миналото са се използвали за изплитане на съдове за домакинството и селското стопанство.

Заради красивата си корона широко се използва в озеленителната практика и ландшафтния дизайн. Използва се и в народната медицина.

Живее около 100-150 години.

Дървото в парка е засадено през 1960 г.