Широколистно листопадно дърво с височина до 20-25 м и диаметър на ствола до 20-25 см.

Короната е широка и разперена. Клоните са сиво-бели, на места – прорязани с черни вдлъбнатини. Коренът се развива плитко под земята, което прави дървото неустойчиво на бури.

Листата са овални, назъбени и заострени на върха. На цвят са тъмнозелени и лъскави отгоре, а отдолу са по-светли и леко мъхести.

Цветовете са двуполови – мъжки и женски. Семето е обвито от бели власинки /популярните „пухчета”/, които се разнасят от вятъра и често създават на хората алергични проблеми. В разсадниците семената се засяват в лехи заедно с ресите и веднага след събирането им, като се покриват със слама и клонки. Тополата се използва в ландшафтния дизайн заради изключително бързия си растеж и голямата устойчивост на градските замърсявания.

Влаголюбиво дърво, което обича песъчливи и каменисти почви, поради което се засажда край реките, където укрепва бреговете от свличане и ерозия.

Дървесината му е мека и лесна за обработка, но слаба. Често в дървото се развива сърцевидно гниене. Използва се за производство на стоки за бита – щайги, клечки за зъби, целулоза, медицински въглен.

Медоносно и лечебно растение, което се използва в народната медицина. От младите пъпки се извлича етерично масло.

Обикновено хибридните сортове са жизнени 20-30 години и след това трябва да се подновяват, защото стават прекалено неустойчиви и опасни, макар че има и по-дълголетни – докъм 100 години.

Дървото в парка е засадено през 1965 г.