Широколистно дърво, вид топола, с височина 30-35 м, диаметър до 1 м. Естественото му разпространение е в Европа, Северозападна Африка, Азия.

Трепетликата има силно разклонена широка корона. Кората на ствола е сивозеленикава, при младите стъбла е гладка, а при старите – силно напукана.

Листата са овално-елиптични, неправилно назъбени, 3-7 cм дълги и приблизително толкова широки. Цветовете са еднополови, двудомни, събрани в овласени реси. Ресите са цилиндрични, увиснали, развиват се преди листата. Мъжките реси са до 15 cм дълги, силно мъхнати. Семената са дребни, жълто-зелени и овласени.  Цъфти през месеците април-май.

Дръжките на листата са дълги, странично сплеснати. Устройството им дава възможност за бързи движения при всеки лек полъх на вятъра, което създава усещане за трептене, откъдето идва и името на дървото. Това устройство на листата предпазва трепетликата от насекоми, хранещи се с листата ѝ, тъй като при тези бързи движения, предизвикани от вятъра, насекомите буквално биват изтърсвани от тях.

Топло, слънце и влаголюбиво дърво, което се засажда лесно и се приспособява бързо. Заради издръжливостта си на замърсен въздух е предпочитан вид за градски паркове и градини.

У нас се среща в смесени гори и горски поляни навсякъде из страната до 1700 м надморска височина.

Проявява пионерни качества и бързо заема освободените горски пространства след изсичане, пожарища или ветровали. След това отстъпва пред характерните за района дървесни видове, когато започнат да се възстановяват.

Дървесината на трепетликата се използва в хартиено-целулозната промишленост, както и за изработването на различни предмети за бита.

Листата се използват в народната медицина.

Дървото в парка е засадено през 2000 г.