Вечнозелено иглолистно дърво от сем. Борови с височина до 40 м и диаметър на ствола до 1-1,50 м. Родината му са Атласките планини в Алжир и източната част на Мароко. Вирее на надморска височина докъм 2000 м.

Короната е конусовидна със силно извити клони, сравнително рядка; страничните клони са разположени несиметрично и под остър ъгъл спрямо стъблото.

Кората в млада възраст е сивкава и гладка, а в по-стара става кафеникава на цвят и се напуква надлъжно.

Игловидни листа, дълги до 25 мм, четириръбести, с вариращи цветове от сиво-зелено до сребристо-синьо.

Шишарките  са кафяви на цвят с големина около 5 – 6 м, широки около 4 см , с яйцевидно-цилиндрична форма, узряват за 3 години, след което се разпадат, докато са на клона.

Семето е сравнително едро – 12 мм и е снабдено с ветрилообразно крилце.

Студоустойчив, светло и топлолюбив вид.

Използва се в ландшафтния дизайн заради лесното отглеждане, непретенциозността си към почвените условия и издръжливостта на замърсен въздух.
Чрез парна дестилация от дървесината се добива етерично масло.

Дълголетно дърво, което живее около 500 години.

Дървото в парка е засадено през 1980 г.