Иглолистно листопадно дърво, което достига височина до 45-50 м и диаметър на ствола 1,5-2 м. Естественото му разпространение е по югоизточното крайбрежие на САЩ. У нас се отглежда като декоративно дърво за паркове и градини, но се среща рядко, тъй като изисква доста вода.

Кората на дървото е червеникавокафява. Клоните са дебели, хоризонтално разперени, а възрастните дървета развиват въздушни корени /над земята/ около ствола си, достигащи 1 м височина.
Листата са светлозелени, игловидни, до 1,7 см дълги, разположени на клонки, дълги до 10 см.

Шишарките са сферични или яйцевидни, сиво-кафяви, с размер 2 до 3 см. През есента игличките, заедно с невдървените клони, почервеняват и опадват на земята. Шишарките – също.

Светло и топлолюбиво дърво, макар че понася и студове. Може да расте и на суха почва, но предпочита водни, заблатени места и разливи на реки, където се развива много бързо.

Тъй като не гние в мокра среда, дървесината на блатния кипарис е много ценна. Използва се за направата на докове за плавателни съдове или самите плавателни съдове.

Живее до 400-500 години.

Дървото в парка е засадено през 1955 г.