Широколистно дърво от семейство Дъбови с височина до 30-40 м и естествено местообитание Мала Азия и Югоизточна Европа.

Кората е дълбоко набраздена, тъмнокафява. Използва се в народната медицина. Листата му са едри, с обратно яйцевидна форма, дълбоко нарязани.

Жълъдите на благуна са едри, светлокафяви и покриващите люспи на копулката са раздалечени една от друга и излизат от ръба им. За разлика от жълъдите на останалите дъбове, тези на благуна не горчат и в миналото са използвани не само за храна на животните, но и от хората.

Среща се в равнината и по по-ниските планински склонове докъм 800 м надморска височина; съжителства успешно с цера. Светлолюбив, топлолюбив и сухоустойчив. Непретенциозен към почвите, стига да не са много влажни и мочурливи. Издържа на ниски температури и не мръзне през зимата.

Дървесината на благуна е твърда, трайна и не гние, затова е предпочитана в корабостроенето. Заради хубавия цвят и красивата структура е ценен материал за направата на подови настилки /паркет, дюшеме/, мебели и мебелен фурнир. Заради липсата на горчива жилка е предпочитана за направата на бъчви за вино.

Живее около 800 години.

Дървото в парка е засадено през 1945 г.