Широколистно дърво от семейството на розите – Розоцветни, подрод Череша, което достига на височина до 15-20 м и диаметър на ствола 1-1,5 м. Родината му е Мала Азия, откъдето през І хил. пр. н.е. се разпространява в Европа и Северна Азия.

Стволът на дървото е прав, а короната – симетрична и конусовидна.

Кората при младите дървета е гладка с лилаво-кафяви хоризонтални ленти, които при възрастното дърво стават сиво- до черно-кафяви, дебели и напукани.

Листата са прости, с яйцевидно-заострена форма, 7-14 см дълги и 4-7 см широки. Отгоре са матови или лъскавозелени, а отдолу са неравномерно покрити с мъх. Листният ръб е назъбен, а върхът – заострен.

Цветовете са събрани в съцветия от 2 до 6 на брой, като всяко цветче виси на дръжка с дължина от 2 до 5 см и е с големина от 2,5 до 3,5 см. Те са ароматни и бели на цвят, цъфтят април-май.

Плодът е костилков, голям около 1-2 см в диаметър. Узрелият плод има кисело-горчив вкус. Черешовите дървета съдържат цианогенен гликозид, който обикновено е концентриран в листата и семената, с изключение на плодовете.  В малки количества това отровно съединение стимулира дишането, подобрява храносмилането и създава усещане за благополучие. Но при поети големи количества от него, то може да доведе дори до смърт. Дръжките на плодовете имат стягащо, диуретично и тонизиращо свойство. А отвара от тях се използва за лечение на цистит, оток, бронхиални патологии и анемия.

Дивата череша е светло и топлолюбива. При благоприятни условия расте бързо на височина. У нас се среща до 1500 м. н.в.

Дървесината й е твърда, червеникавокафява на цвят, наподобява тази на махагоновото дърво, поради което е предпочитана в мебелното производство. По тази причина се селекционира генетично за промишлени нужди.

Смолата, която се отделя от ствола на гуруплата, има свойството да запечатва дървесната рана и да я предпазва от насекомни и гъбични вредители. Тя е ароматна и може да се дъвчи като заместител на дъвки.

Дивата череша живее до около 100 години.

Дървото в парка е засадено през 1975 г.