Широколистно листопадно дърво от семейство Розоцветни с височина на ствола 10-15 м. Естественото му разпространение е в Европа, Северна Африка и Мала Азия. У нас се среща навсякъде из цялата страна докъм 1800 м надморска височина.

Стволът по-често е неправилно разкривен, отколкото прав. Кората е кафява до тъмнокафява, напукана. Клоните образуват широка и закръглена корона. Има добре развита коренова система.                                                  

Листата на дивата круша са широко яйцевидни до кръгли с дълги дръжки. Отгоре са тъмнозелени и лъскави, а отдолу – светлозелени, голи или с редки власинки.

Дивата круша започва да цъфти през април преди да са се развили листата й. Цветовете са двуполови, бели, събрани в щитовидни съцветия по върха на къси клонки. Опрашването им става от насекоми и още в средата на лятото по дърветата се появяват плодовете.

Плодовете на дивата круша са сравнително дребни, с характерната  крушовидна форма. Месестата им част е много твърда, дървениста и като че ли цялата изпълнена с едри песъчинки. Те са кисели и силно тръпчиви. Едва когато угният, стават сочни, ароматни и могат да се ядат. В средата на плода се намират 5 на брой кафяви семенца.

Още от древността дивата круша се култивира от хората и днес има многобройни сортове питомна круша с превъзходни вкусови качества.

Използва се за храна, като плодовете могат да се варят, пекат, сушат, да се направят на сладко, мармалад, конфитюр.

Използва се и в народната медицина.

Дивата круша живее около 80 години.

Дървото в парка е засадено през 1965 г.