Иглолистно дърво с височина до 60-65 м и диаметър на ствола – до 1-1,5 м. Среща се в Централна и Южна Европа; у нас е навсякъде от 500 докъм 1600 м надморска височина. Нарича се още „бяла ела”.

Короната е правилна, пирамидална. Кората е напукана на тънки плочки, тъмносива до кафяво-черна на цвят; на места има смолисти мехурчета по нея.

Листата са плоски иглици, отгоре – тъмнозелени  и лъскави, а отдолу са  с две бели ивици, дълги са 2-3 см и широки 2-3 мм. Те живеят обикновено 11 години, след което постепенно опадват и се заменят с нови.

Пъпките са яйцевидни, насмолени, дълги около 3 мм.

Женските шишарки са винаги изправени, а по форма са цилиндрични и много по-едри от мъжките. При пълното си узряване достигат 10-16 см дължина и 4 см ширина. Узряват през септември и се разпадат веднага, затова под елата не могат да се намерят цели шишарки.

Сравнително бавнорастящ, топло и влаголюбив вид, взискателен към почвените условия и чувствителен към замърсяванията на въздуха.

Дървесината на обикновената ела е нетрайна и лесно гние на открито, лека е и без смола. Намира приложение в мебелното и целулозното производство. От кората се произвеждат смола и багрилни вещества. От листата и шишарките се извличат етерични масла. Листата са богати на витамин С и оказват йонизиращо и фитонцидно въздействие на въздуха.

В народната медицина се използват иглиците, шишарките и смолата. Притежава антимикробно, противовирусно, противовъзпалително и успокояващо действие.

Живее около 400 години.

Дървото в парка е засадено през 1975 г.