Иглолистно дърво от сем. Борови с височина до 40-45 м и диаметър на ствола 1-1.5 м, чието естествено разпространение са високите планински части между 1000 и 2500 м надморска височина на Централна и Източна Европа /Алпи и Карпати/. У нас се среща в култивиран вид предимно в Рила, Родопи и Стара планина.

Короната е рехава и конусовидна. Кората е сивкава, напукана на плочки с извити навън долни краища. Кореновата система е дълбока, но без добре развит централен корен.

Листата са игловидни, меки, зелени, широки до 1 мм и дълги от 2 до 5 см.

Дава плод към 25-30-тата си година. Плодовете са шишарки, които  достигат до 7 см дължина, като при мъжките са жълти и кръгли, а при женските са червеникави и по-широки.

Това дърво е едно от трите вида, виреещи в Европа (другите две са китайската метасеквоя и блатният кипарис), на което през есента игличките пожълтяват и опадват, подобно на широколистните дървета.

Светлолюбиво, адаптивно, студоустойчиво и непретенциозно към почвените условия дърво. Сравнително бързорастящ дървесен вид.

Дървесината на европейската лиственица е здрава, еластична, обработва се трудно, но практически не гние и е изключително трайна. Заради това се използва за направа на покриви и постройки, мебели.

Дървесината на лиственицата е много богата на смола, а листата й излъчват фитонциди и оказват влияние върху йонизацията на въздуха.

Европейската лиственица достига възраст около 500 години.

Дървото в парка е засадено през 1985 г.