Широколистно листопадно дърво с височина до 20-25 м и дебелина на стъблото около 1 м. Естествени местообитания – Средна Европа, Западна Азия и частично Мала Азия до Северен Иран. Расте в ниската и средна част на планинския пояс. У нас се среща до 1200-1300 м н.в. Отглежда се и като декоративно дърво.

Кората е сиво-кафява, плитко и мрежовидно напукана.

Листата са срещуположни, длановидни, а понякога почти триразделни, с 3-5 целокрайни нарязани дяла, прикрепени към до 10 см дълги дръжки. При опадване са червеникаво оцветени.

Цъфти април-май, непосредствено след разлистване. Цветовете са жълто-зелени, събрани в чадърести съцветия.

Плодовете при узряване увисват надолу и са под ъгъл между крилатките. Семената са плоски.

Сравнително непретенциозен към почвите вид. Предпочита растеж в група дървета, отколкото самостоятелно, затова добре се развива в смесени гори.

Кората, крилатките, клоните, плодчетата и дървесината съдържат главно дъбилни вещества. Използва се в народната медицина и за изработването на музикални инструменти.

Медоносен вид.

Живее около 100 години.

Дървото в парка е засадено през 1970 г.