Иглолистно вечнозелено дърво с височина 50, рядко 70 м, което го прави най-високото естествено растящо дърво в Европа; диаметър на ствола му е до 2 м. Разпространен е в Европа и северозападните части на Азия. У нас се среща в горния планински пояс докъм 1500-2000 м надморска височина. Образува чисти или участва в смесени гори, като предпочита северните склонове.

Кореновата система на обикновения смърч е плитко разположена, което го прави уязвим при бури. Има прав, строен ствол, около който е разположена правилна и конусовидна корона. Кората е сиво-кафява. Клоните са хоризонтално разперени и леко дъговидно извити нагоре.

Листата са игловидни, четириръбести, дълги 1.5-3 см, разположени на гъсто по цялата обиколка на клоните. Дълготрайността им е 7-8 години, след което опадват и постепенно се заменят с нови.

Смърчът е разделно полово и еднодомно растение – неговите мъжки и женски шишарки се развиват на един и същи индивид. Шишарките са цилиндрични, висящи надолу след узряване, достигащи на дължина до 15 cм, а на ширина до 4 cм, семенните люспи са обратно яйцевидни и клиновидно стеснени в основата. През май и юни обикновеният смърч цъфти, но узряването на семената и на самите шишарки става едва през октомври. Тогава те увисват, люспите им вдървеняват и на дължина достигат до 17 см. Едва през пролетта на следващата година женските шишарки се разтварят и вече зрелите семена се разпръскват лесно и надалеч, благодарение на ципестото крилце, което имат.

Влаголюбив и студеноустойчив вид, който не понася замърсения въздух.

Обикновеният смърч има ценна дървесина, която се използва в строителството, в мебелната и хартиено-целулозната промишленост. Кората му съдържа дъбилни вещества, а листата – етерично масло. От него се добива и смола. Дървесината се използва за получаване на медицински въглен на прах (Carbo activatus), който се употребява като абсорбционно средство и като противоотрова при отравяне с алкалоиди и фосфорни съединения. При суха дестилация на дървесината се получава смола, терпентин, колофон и др.

В народната медицина се използват младите клонки, които се събират заедно с пъпките, нарязват се на ситно още свежи и се сваряват със захар на сироп, който е ефикасно средство против възпаления на горните дихателни пътища.

Живее около 400-500 години.

Дървото в парка е засадено през 1975 г.