Вечнозелено иглолистно дърво с височина до 20 м при някои сортове. Естественото му разпространение са източните атлантически части на Северна Америка, където е основен източник на дървесина.

Западната туя има десетки декоративни сортове с различни по багра листа и всякакви форми на короната: ниски, кълбовидни, тесни и цилиндрични; златисти, виолетови, тъмнозелени…, понякога е трудно да се приеме, че всичко това е западна туя.

Листата са яйцевидно заоблени, люсповидни, тъмнозелени, подредени в четири реда. Възможно е през зимата да почервенеят от студения вятър, но през пролетта зеленият им цвят се възвръща напълно.

Цветовете са еднополови, еднодомни (мъжки или женски), но и двата пола могат да бъдат намерени на едно и също растение. Образува малки люспести кафяви шишарчици, понякога в огромни количества. Мъжките шишарки са дребни, яйцевидни, с 4-6 люспести тичинки. Женските са с 6-8 люспи, от които 2 плодоносещи. Семената са плоски, по ръба с крилце. Цъфти април – май, плодоноси през септември – октомври.

Западната туя е непретенциозна към почвите и въздуха; издръжлива е на ниски температури и висока влажност. Ценена е заради формата на короната, характерния свеж масленозелен цвят на листата и сравнително бързия растеж. У нас се отглежда за декоративни нужди в паркове и градини. Подходяща е за направата на живи плетове. За да има плътна зеленина и красив силует, туята се подрязва поне два пъти годишно – в края на юни и в края на октомври.

Изполвза се в народната медицина в много малки количества, тъй като е силно отровна.

Дървото в парка е засадено през 1975 г.